САМОВЪЗПРОИЗВЀЖДАЩ СЕ, -а се, -о се, мн. -и се. Прич. сег. деят. от самовъзпроизвеждам се като прил. Спец. Който възпроизвежда сам себе си без външна намеса. Тя [биосферата] е саморегулираща се и самовъзпроизвеждаща се система със следните характерни особености: постоянно приема слънчевото греене като първостепенен начален източник на енергия, съдържа голямо количество течна вода, без която животът е невъзможен. Ил. Ватев и др., Б, 405.


Източник: Речник на българския език (онлайн)